Красново е село с вековна история и революционно минало.
Първите исторически сведения за село Красново са свързани с тракийските племена, свидетелство за които са многобройните останали Тракийски могили, останки от крепостни стени, църкви, стопански сечива и оръжия. Красново и неговите земи крият големи археологически, етнографски и исторически ценности на материалната и духовната култура. Интерес представляват тракийските и славяно-българските могилни некрополи и самостоятелните тракийски могили – повече от 250 броя. Такива са гробните комплекси в Дъбравата, Куджакър, култовият комплекс Секисхарман, Асатулра (крепостта Калето), Юрта и др. В местността Клисинджика съществувал и голям манастир „Света Богородица-Верска“. Базиликата „Света Богородица-Верска“ е била едноабсидна, еднокорабна църква с два странични параклиса и притвор, който представлява недоразвити кораби. Двата олтара са били дъги по 12м. и широки по 8м. Външните размери на Базсиликата са: дължина 22м, ширина 9.6 м. Църквата е била висока около 8м., а кубето с камбанарията – около 10м. Славчо Ангелов и Димитър Фитлеков са категорични, че в Манастира, са отсядали за няколко дни костите (мощите) на Св.Иван Рилски при пренасянето им от Рилския манастир във Велико Търново. Позовават се на Житието на Св.Иван Рилски от Патриарх Евтимий Търновски, в което се споменава, че мощите на светеца престояват в Кръстец седем дни, докато бъде завършена църквата „Св.Четиридест мъченици“.
Богата е историята на село Красново и през Възраждането. До средата на XIX век борбата на българския народ, включително и на красновци, била с цел защита на местното население, чрез хайдушки чети в Балкана. Хората от Красново взели участие във Второ Търновско въстание през 1688г. След провала на Велчовата завера, през 1835г., красновци помогнали и на бягащите от Търново. По това време се засилило и хайдушкото движение – Красново е родното село на Дели Стоян и Рада Войвода. През 1842г. станал голям обир на турската хазна, която се придвижвала по стария Римски път от Северна България за Цариград и който минавал през Красново. Въпреки охранителните постове, поставени от турските власти под Габровица и в местността Каваците, обирът бил осъществен. Говорило се, че става дума за 500 кг злато, които така и не били открити. Парите били скрити в плетен кош и били заровени в дупка в улея на Пашовата воденица (срещу македонската махала), а отгоре сложили тежък воденичен камък. Извършителите не били открити, но тогава известните хайдути били Дели Стоян, Стайко байрактар, Павле и Никола и е трудно да предположим, че без тяхно учатие това би се случило. Дели Стоян умира през 1846г., като по негова воля е погребан в близост до воденицата, където се предполага, че са били скрити откраднатите пари.
По-нататък, историята на възрожденско Красново е свързана със създаването на комитетската революционна мрежа от българския апостол на свободата Васил Левски. Според познавачите на периода Левски е посещавал село Красново 3 пъти. Първото посещение е било през 1869г. когато, преоблечен като търговец, се срещнал с попът на селото Костадин Гунчев и други местни революционери, които поставили основата на местния комитет – положили и клетва за вярност пред евангелието и кръста. Срещата, по спомените на внучката на поп Костадин, се е състояла в неговия дом. При друга обиколка Левски отново минал през Красново, за да стигне до Горно Османово, нататък към Стрелча и Панагюрище. За да не бъде разпознат, Левски бил преоблечен като жена. Третото посещение не е известно като година, но се знае, че този път се е срещнал единствено с поп Костадин, който бил и председател на местния комитет. Направили ревизия на комитетската каса, а после разпитал попа за черковните работи и за килийното училище към черквата.
Освен от Васил Левски село Красново е посещавано и от поета и революционер Христо Ботев. Идвал е тук като дете, тъй като неговият баща, Даскал Ботьо Петков, е учителствал в килийното училище към местната църква „Свети Димитър“.
Красново, подобно на останалите села от Средногорието, взима активно участие в подготовката и избухването на Априлското въстание. Според разделянето на България на окръзи, Красново попада в 4-ти революционен окръг, чиито водачи били Георги Бенсковски и Панайот Волов. Като делегат на проведенето събрание в Оборище бил избран поп Констадин Гунчев, но поради болест бил заменен от секретаря на комитета Стоян Литов. След завръщането си в селото, Стоян Литов, докладвал пред комитета, че избраната дата за избухване на въстанието е 1 май 1876г. Планът гласял, че красновските въстаници трябва да се съберат в Старо-ново-село (Старосел) и оттам да потеглят към Копривщица. Интересна история от събранието в Оборище е разказал внукът на поп Груйо Бански. Стоян Литов, делегатът от Красново, отишъл на събранието с хубав бял жребец. Като видял конят Бенковски, очите му останали в него. Харесал го толкова, че поискал да го сменят с конят на Крайчо Самоходов. Така и направили. Това е белият кон, с който Георги Бенковски водил Хвърковатата чета. След предателството на Оборище въстанието избухва преждевременно. Красновци посрещнали новината за избухването на въстанието с радост и бойни викове. Месният революционен комитет започнал веднага евакуация на цивилното население към Балкана. Една част от въстаниците поели направо към Копривщица, а други, според предварителния план, се отправили към Старосел. Това се случило на 23 април 1976г., защото в църквата се отслужила литургия за Гергьовден. Когато въстаниците достигнали местността Светого Атанас, над Старосел, видели, че Красново е обзето от дим, никой обаче не се върнал назад – продължили към Копривщица, където пристигнали на 24 април. По-нататък знаем как бива потушено въстанието. Въстаналите селяни били откарани към Татар Пазарджик и Пловдив. Конвоирали ги 500 души аскер и 5000 души башибозук. Като се върнали в Красново заварили оцелели само 10 къщи. Изгорели били до основи църквата и училището.
Руснаците били посрещнати от красновци на 1 януари 1878г., дошли от Стрелча. Първите години след Освобождението се характеризирали с възстановителни дейности и със строителството на редица обществени сгради – кметство, училище, нова църква.
Като едно от най-старите селища в Същинска Средна гора името на село Красново се е променяло през вековете. Кръстопътното местоположение на Красново се е отразило от дълбока древност върху неговото историческо развитие. Едно от имената на селото в миналото е било Кръстец (по-късно Кръстово) именно поради кръстовищните пътища от Цариград и Пловдив, през Красново и Габровица за Копривщица, София, Видин, Белград, Будапеща и Виена и от Хисар през Красново, за Стрелча и Панагюрище, с отклонение от Стрелча, за Пазарджик. Други познати имена на селото са Крастово (Крастово, Крастново). Няколко версии има за тези наименования – така например турците презрително наричали селото Крастово. От друга страна някои населени места наоколо, като Стрелча и Копривщица, понякога изговарят „а“ вместо „ъ“ – Кръстово-Крастово. Друга версия е това, че с минералната вода в селото, бейовете и пашите лекували животните от краста – Крастави бани. Така например В „Българи от старо време“ Любен Каравелов нарича населеното място Крастово. Алеко Константинов споменава банята в Крастово в един от своите пътеписи.
Официално името Красново, вместо Кръстово и Крастово, се споменава за пръв път през 1882г. , когато селото е било посетено от Генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Красновци са го посрещнали в местността Дъбиците, между селото и баните, с думите „Добре дошли в Красново“. Според Марийка Миткова, автор на книгата „Красново през вековете“, Гарвил Кръстевич посетил селото през 1883г., а княз Александър Богориди е този, който е дошъл през 1882г. и който е бил посрещнат при Дъбиците. Името Красново официално е утвърдено с правителствен документ от 1887г.
Използвана литература :
Андрей Попов – „Божествена епопея“, том I, Пловдив, 2012г
Марийка Миткова – „Красново през вековете“, София, 2014г
Ненко Берберов – „Хисарският край по царско време“, Пловдив, 2019г